Община Бургас - официален сайт

Добре дошли в Бургас!

Бургас е най-големият град в Югоизточна България – родно място и дом на известни поети, композитори, певци, актьори, режисьори, художници, фотографи и спортисти.

Йоан Екзарх, един от българските предренесансови автори, пише, че “Морето събира всичко далечно”. Тази максима важи с пълна сила и днес. Увеличаващият се брой на населението, все
по-добрите условия за почивка и бизнес доказват нарастващия интерес към града.

Община Бургас граничи с Черно море, като обгражда големия Бургаски залив. В близост до морския бряг се намират езерата Атанасовско, Поморийско, Мандренско и Бургаско (Вая), които образуват най-големия комплекс от крайморски езера в България - уникален с изключителното си биологично разнообразие. Оттук минава “Виа Понтика” - един от основните пътища за миграция на европейските прелетни птици.

Едно от най-големите летища и най-голямото товарно пристанище в страната се намират в Бургас.
Градът ни е важно средище на морския туризъм с много удобства и връзки към курортите от Южното черноморие. Курортният комплекс се обогатява от наличието на Бургаските минерални бани /на 15 км. от града/, които са един от най-древните български балнеологични центрове.

Като кмет на община Бургас съм амбициран да съхраня добрата традиция гостите на града да се превръщат в негови приятели за цял живот.

Добре дошли в Бургас!

Димитър Николов
кмет на Община Бургас

 

Бургас

Град Бургас е разположен на черноморския бряг, в Бургаския залив, върху плоска равнина, известна като бургаска плоча. Средната му Височина е 17 м над морското равнище. Климатът е умерено континентален с ясно изразено морско влияние. Лятото е обикновено приятно и свежо, благодарение на постоянния бриз. Дневните летни температури са средно 26.4 С, а тези на морската вода - 24,7 С. Броят на слънчевите дни през лятото варира между 24 и 27 месечно, със средно 10-11 часа слънцегреене дневно. Зимата е мека, в повечето случаи без снеговалежи През зимния сезон средната температура на въздуха е 4,6 С, а тази на водата - 7,4 С. Благодарение на морското влияние есените тук са дълги и доста по-топли от останалите части във Вътрешността на страната, докато пролетта е по-скоро студена и настъпва месец по-късно.

 

Съвременният Бургас

На прага на 21 в. Бургас е регионален и общински център, както и четвъртият по големина град в България с население 229 740 жители. Бургас се нарежда втори сред българските административни области по промишлен потенциал. Тук са регистрирани над 20 000 компании, докато безработицата е най-ниската в страната - 4,3%. Бургас е важен индустриален, търговски, транспортен и туристически център. Тук работи най-големият нефтопреработвателен завод на Балканите - "Лукойл Нефтохим" ЕАД. Бургаската производствена палитра е богата и разнообразна - горива и синтетични влакна, кораби, кабели и проводници, железопътни вагони. Вентилатори, строителни материали, рибни консерви, растителни масла, сладкарски продукти бисквити, облекло. Бургаското пристанище е най-голямото в страната, с единствения нефтен терминал на юг от Балкана, с добре развита железопътна и шосейна мрежа. Летището се гордее с най-добрите атмосферни условия на Балканския полуостров и е единственото, приспособено да приема свръхзвукови самолети. От 1989 г. действа Свободна безмитна зона Бургас. Бургас е туристически център, но и отправна точка за черноморския курорт "Слънчев бряг", ваканционните селища "Елените" и "Дюни", градовете-музеи Несебър и Созопол, резервата Ропотамо и природния парк Странджа.

 

Структура на икономиката

Разглежданият период след 1989 г. може да бъде описан като период с жизненоважни промени. На територията на областта са регистрирани повече от 20000, вкл. в Бургас - 19295. 30 от компаниите са с държавна собственост, 15- публична, 22- с кооперативна , 80-с дялов капитал, 10- с чужда собственост, 58 са смесени и останалите са български частни фирми. Фирмите в частния сектор се разпределят главно в следните отрасли: индустрия, строителство, транспорт, търговия.
Степента до която се използват производствени фондове, е най-ниската в индустрията - около 50%. Нивото на изразходване на дългосрочни материални активи в индустрията е около 55%.
Регионът може да се опише като единно от тези с най висока концентрация на фундаментални производствени фондове в страната. Това се дължи на съответствието между местния потенциал и реализираните икономически дейности. Икономиката има разнообразен характер, което прави региона икономически лидер и важен център, за развитието на областта в радиус 150 км. Съществува конфликт поради несъответствието между основните икономически функции. Развитието на редица промишлени дейности е в противоречие с развитието на туризма и ползването на околната среда. Има напрежение в баланса на ресурсите в региона поради силното доминиране на тежката индустрия.

 

Фактори и предпоставки за икономическо развитие

Силните аспекти на региона по отношение на икономическото развитие се определят от следните фактори и предпоставки: добри транспортни връзки - географско разположение - излаз на море, морски път, предпоставка за развитието на много промишлени отрасли. Международен фактор, свързан с транспорта - географското положение и оттук установяването на международни търговски контакти - добра предпоставка за възстановяване позициите на чужди пазари и заемане на нови. Добре развита транспортна система, наличност на пристанищен комплекс с най-големия стокооборот в страната, летищен комплекс с най-добрите технически възможности в България и др. Средиземноморският климат, подпомагащ развитието на винарска индустрия, отглеждането на плодове, зеленчукопроизводството и туризмът, са потенциал за развитието на хранителна и тютюнева промишленост, включително рибна индустрия, а и за развитието на балнеотерапевтичен туризъм и организирането на център за туристическо развитие по цялото Южно Черноморие. Събран е опит и има традиции. В развитието на промишлени отрасли. В повечето случаи уникални за страната Бизнес дейностите се демонстрират от наличността на квалифицирана работна сила. Мощната инфраструктура, която поставя региона в привилегировано положение, е един от определящите фактори за реструктуриране и ускоряване на производството. Добре изградената материална база във всички стопански отрасли, въпреки нуждата от модернизация и обновяване. В основната й част, осигурява главните условия за развитие. Съществува технологична и пазарна инфраструктура от модерен тип, като безмитна зона, бизнес центрове, агенции за регионално развитие и др. Има институции за Висше образование и изследователски центрове и институти, които стимулират ново и иновационно развитие, с възможност за изграждане на технологични паркове и други форми на съчетаване на науката и производството. Съществува база за привличане на инвестиции за развитието на проекти в областта на пристанищните дейности, въздушния транспорт, земния транспорт, промишлеността, търговията, туризма и др. Има традиции в културата и спорта.

 

Проблеми и тенденции в икономическото развитие

Икономическото развитие на региона за последните 10 години се характеризира с малък прогрес, върхове и спадове. Като цяло икономиката трябва да бъде описвана с отрицателни икономически резултати по отношение на промишленост и строителство Другите отрасли отбелязват положителен баланс.
Оценката на ефективността на труда с индекса на заработеното от дейност от един нает индивид показва, че Бургаският регион се характеризира с най-високата стойност на този индекс сред останалите общини в страната (над 2-4 пункта). Това основно се дължи на факта, че нивото на продуктивността е с 4 пункта по-високо от средното за страната. Настоящите процеси В икономиката на областта през последните 10 години я характеризират като една от най-бързо адаптиращите се към новата пазарна среда. измерено с индекси:

• динамика на производство

• ниво на продължителност на безработица

• ниво на заработено от населението

• големина и дейност на частния сектор

• обем на чужди инвестиции

• процент на услугите в структурата на работната заетост

Частният сектор има ускорено развитие в региона. Най-висок е делът на търговията (79.4 %), строителството (60,3%) и други.

 

Промишленост

Бургаска област се отличава с високото си ниво на индустриализация. Промишлеността е основният клон, на който се пада 86.2% от производството, използва 81.9% от дълготрайните активи и 50,6% от заетите хора. В материалното производство, което се дължи на нефтохимическото производство. Промишлеността се представлява от целия набор основни отрасли, без нефтохимическата и газовата промишленост.

Главните структуроопределящи отрасли са химическата и нефтопреработващата промишленост; хранително-вкусовата, винарската и тютюневата промишленост, електротехническата и електронна промишленост, както и машиностроене и металообработване.

Химическата и нефтопреработващата промишленост са абсолютно доминиращи. Те дават 84.5% от реализираните приходи с тенденция към нарастване. Обемът на дълготрайни материални активи е приблизително 71% от целия за този отрасъл в областта. Основни представители на химическата промишленост са „Лукойл Нефтохим"ЕАД и „Хемус"ООД.

Хранително-вкусовата и тютюневата промишленост са вторият основен отрасъл от икономическата структура. Има още мелничарска, консервна, винарска промишлености, пивоварна млечна и месна промишлености. Тук се намира също така единственото в страната предприятие за консервиране на риба.

Електротехническата и електронна промишленост е третият основен отрасъл от икономическата структура. Представен е главно от производството на кабели и приборостроене.

Машиностроенето и металообработването е четвъртият основен отрасъл от икономическата структура. Представен е главно от кораборемонта и корабостроенето.

 

 

Перспективи за развитието на промишлеността

Очаква се фактори като разположение (излаз на море), инфраструктурни съоръжения качеството на човешките ресурси и научният потенциал в перспектива да увеличат значимостта си. По-специално тези фактори на растежа са добре представени в региона. В рамката на националния икономически комплекс Бургаска област ще запази водещото си място над средните нива за страната (ниво на БВП два пъти повече). Това се отнася главно за промишлеността, транспорта, селското стопанство и търговията. Очаква се бъдеще развитието на промишлеността да прерасне в ново качество - високо интелектуално високотехнологично, опазващо ресурсите и екологичния баланс, те са приоритет на електронното електротехническото и машинното инженерство, леката хранителната и тютюневата промишленост.

 

 

Селско стопанство

Функцията на селското стопанство е една от структуроопределящите за региона. Дължи се на равнинния релеф, климата, плодородната земя, както и на традициите на населението. Климатичните и почвените условия както и традициите в селското стопанство определят специализирането на региона в производството на зърнени култури (жито и ечемик), слънчоглед, отглеждане на лозя овощарство. Съществува тенденция към намаляване на обработваемите площи, но е по-бавна от тази в страната В региона фермерството също е сравнително добре развито. Характеризира се с широка специализация и наличие на някои аграрни производства като отглеждане на аква култури, щрауси, зайци и др.
Областта има потенциал за развитие на селското стопанство поради изключително благоприятните фактори. Перспективите са свързани с два фактора:

• пазара на селскостопанска продукция

• намеренията на фермерите

След 2000 г. селскостопанското производство и структура все повече се влияят от ситуацията на пазара. Пазарната среда определя следната специализация:

• производство на пресни зеленчуци, плодове, мляко, месо, яйца, колбаси, млечни произведения, вина

• производство на продукти с повишена трайност годни за износ-колбаси, сирена, вина, брашно, консерви.

 

Инфраструктура и транспорт

Град Бургас има типичната структура и план на българските градове като цяло - централна част с основните административни сгради и обществени заведения, културни институции и търговски обекти, и периферия с жилищни райони с прилежаща инфраструктура и места за отдих. Характерна особеност е това, че градът гледа на изток към морето Старата част на Бургас има формата на полумесец, отворен към брега, и заедно с Морската градина са част от двете основни атракции на града. Наблизо са административните сгради централната пешеходна част и магазините. Всички културни институции и повечето заведения за забавление. Около градския център са жилищните квартали - главно високи панелни блокове с прилежаща транспортна инфраструктура, училища, магазини и градинки. Днес по бреговата ивица постепенно израства редица от ниски жилищни квартали, която дава на града по-типичния изглед на морски курорт. Добре обособени пешеходни зони в града позволяват на хората без коли достъп до централната част през Морската градина и до градския плаж. Обществени автобусни и тролейбусни линии свързват центъра с жилищните квартали.