На 10 май се навършват 100 години от рождението на писателя Неделчо Драганов, белетристс ярък талант, автор на над двайсет романа, повести и сборници с разкази.Той обичаше да задава неудобни въпроси – и в произведенията си, и в публичните си изяви - кога с горестно вълнение, кога с ирония и сарказъм, кога с насмешка.
Четен и обичан някога, донякъде позабравен днес, е хубаво да напомним за него в нашето динамично и прагматично време. Още повече, че имаме и календарен повод за това - навършват се сто години от рождението на писателя, роден в Бургас през 1925 година.
"Неделчо Драганов бе един от тримата непокорни, които напуснаха демонстративно годишната среща на Тодор Живков с българските писатели край Варна. Когато го изключиха от Съюза на писателите и никой вече не смееше да го публикува, той не свали усмивката, а се захвана с преводи от френски.Живя кратко и в преклонни времена, но духът на свободния човек е жив в книгите му. Струва си да ги прочетем отново днес, защото Неделчо Драганов е писател на нашето съвремие - тогава и сега.
", казва синът му Петко Драганов.
В „Приключенията на Ставри Ставрев“ писателят осмива съвременния Бай Ганьо, верния партиец, изпратен без знания или умения на задгранична работа и командировка. „Не бива да си уморен“е определян, като първия антикултовски роман у нас; „Хора за бесене“, „Човекът с най-хубавите костюми“ остават образци на универсално модерна проза. Повестите му за деца „Два пищова и едно куцо магаре“ и „Сребърната тромба“ придобиха истинска популярност сред младата публика, а сборникът пътеписи и разкази за Африка - „За кого свети слънцето“ бе преиздаден пет пъти.
Добрите ценители на българска проза не са заличили от паметта си образа и името на писателя Неделчо Драганов – един от сладкодумните разказвачи, чиито книги през близкото минало не излизаха от кръга на читателското внимание. Да споменем само няколко от популярните негови заглавия: „Два пищова и едно куцо магаре”, „Приключенията на Ставри Ставрев”, „Човекът с най-хубавите костюми”, романа „Хора за бесене” или пътеписните му книги „Безпокойствата на тропика”, „За кого свети слънцето”, томчето с избрани разкази и новели „Не оставай сам през нощта” и много още.
" Не особено многословен в спорове и дискусии в нашия тогавашен литературен живот, перото на Неделчо Драганов носеше живата достоверност на видяното и почувстваното от света – особено в неговите източни и африкански пътувания. Неговите разкази за събития в родината и света носят в себе си убедителна правдивост.
Запомнен е в писателските среди, като елегантен и духовит „човек с хубави костюми”, с изискан поглед към добрите прояви в новата ни литература, с искрено внимание към творчеството на младите белетристи и поети.
Може би тъкмо тази негова стогодишнина е повод да се поговори за някои толкова интересни заглавия от неговото творчество. Ако пък сега книгите му са полузабравени или се намират по-трудно в лични и обществени библиотеки – логично е да се помисли: как някои от тях да бъдат преиздадени отново.", споделя Георги Константиов, поет, главен редактор на списание „Пламък”
Роден на 10 май през 1925 в Бургас,
Неделчо Драганов е от малцината български писатели, определяни, като „граждани на света”. Работил е като журналист и публицист, при това - значителна част от журналистическото си време е бил кореспондент на БТА в някои африкански страни. Пътувал е много – и по пътищата на родината, и по света – животът му е изпълнен с ред автентични случки, бил е свидетел на много важни събития. И това е дало сила и простор на нуеморното му писателско перо – не само в публицистиката му, но най-вече в белетристичните му книги.
