На 21 октомври от 17:00 часа в зала „Петя Дубарова“ на Културен център „Морско казино“ в Бургас ще се състои среща-разговор с Катя Зографова – утвърден литературовед, писател и изследовател на българската литература и култура.
Авторката ще представи трите си най-нови книги – „НЕЗАБРАВА. Прочити и почити на литературни класици и техните спътници“, „Райна Княгиня“ и „Хроники на Вазовия род – 2“.
Едно литературноисторическо изследване и две документални заглавия с общ обем над 1500 страници обединяват стремежа към преоткриване на неизвестни личности и премълчавани факти, към разкриване на исторически истини и възстановяване на живите психологически портрети на хората, оставили следа в българската литература, история и култура.
Трите книги са своеобразна равносметка не само за 2026 година, но и за едни от най-съкровените теми в досегашния изследователски път на Катя Зографова – забележителните български жени, историята на Вазовия род и забравените писатели класици и техните спътници. Във всяко от изданията авторката продължава последователното си усилие да допълва познатите исторически разкази с нови сведения, документални свидетелства и малко познати човешки съдби.
В „НЕЗАБРАВА. Прочити и почити на литературни класици и техните спътници“ Катя Зографова се връща към знакови имена и произведения от българската литература, но насочва вниманието и към личности, останали в периферията на литературния канон. Книгата съчетава литературноисторически прочити с почит към творците и техния принос, като възстановява връзки, контексти и истории, които обогатяват представата ни за националното културно наследство.
Документалното изследване „Райна Княгиня“ е посветено на Райна Попгеоргиева Футекова – една от най-разпознаваемите женски фигури в българската история. Отвъд утвърдения образ на знаменоската на Априлското въстание авторката търси многопластовата човешка съдба на Райна Княгиня, нейните изпитания и личен избор, както и историческите измерения на нейния подвиг. Изследването допринася за по-пълното осмисляне на мястото на жените в националноосвободителните борби и в изграждането на българската историческа памет.
В „Хроники на Вазовия род – 2“ Катя Зографова продължава проучванията си върху фамилията на Иван Вазов, разкривайки нови страници от историята на един от най-значимите родове в българския обществен и културен живот.
Книгата допълва познанията за Патриарха на българската литература, неговите близки и техните съдби, като поставя личните истории в по-широкия контекст на националната и европейската история.
За Катя Зографова
Катя Зографова е български литературовед, писател и изследовател на българската литература и култура, с корени и лична връзка с Бургас. Дългогодишната ѝ професионална дейност е свързана с Националния литературен музей, където работи за съхраняването, изследването и популяризирането на литературното наследство на България.
Научните и творческите ѝ интереси обхващат българската литература, съдбите на забравени и недостатъчно познати автори, приноса на жените в националната история и култура, както и връзките между литературата, личната памет и обществените процеси. В работата си тя съчетава задълбочено проучване на архивни документи с чувствителност към човешките съдби и стремеж да възстановява сложността на личности и събития, останали извън фокуса на общоприетите исторически разкази.
Сред нейните книги са „Многоликата българка“, „Знаменити. Забравени. Забранени“, „Неканоничният Вазов“, „Световете на Яворов“, „Бележити жени на/за България“ и изследването за писателката Фани Попова-Мутафова. С творчеството си Катя Зографова допринася за преосмислянето на литературния канон и за по-пълното присъствие на значими личности в съвременната културна памет. За приноса си към литературната история и изследването на българската култура тя е отличена с национални награди, сред които наградата „Нешо Бончев“ и наградата „Блага Димитрова“.
Представянето на трите нови книги в Бургас ще бъде възможност за среща с изследователската работа на автор, за когото откриването на неизвестни факти и възстановяването на забравени съдби са не просто научна задача, а мисия в името на историческата истина и съхраняването на българската духовна памет.
