„Пристанище за бури” е изповед в женски род от очарователната журналистка и пиар Мария Ганчева. Нежната лирика от стихосбирката ще звучи на 6 юли, от 18.00 часа, в зрителната зала на Центъра за съвременно изкуство и библиотека.
„Аз нищо не разбирам от морета
и от живота покрай този бряг.
И пиша облачни куплети,
със ветровити имена.”
Стихосбирката „Пристанище за бури“ е дебютна поетична книга на журналиста и пиар Мария Ганчева. Изданието съдържа 50 стихотворения, разпределени в три цикъла: „И е море“, „Зимна граматика“ и „В другия смисъл на живота“. Книгата е издание на Литературен кръг „Смисъл“. „В книгата е събрано цялото „мое“ море от цветове, вълни, прибои, затишия, ветрове, урагани и какво ли още не.“, споделя авторката.
И допълва: „Пътуването с хартиения ми кораб в моя и всъщност във вашия свят през думите, които са ме намерили, вече е възможно. Доплували до новото си пристанище - книгата, стиховете са готови да започнат своя нов живот, очаквайки да преминат през нечие сърце и да го развълнуват.“
Мария Ганчева е родена в Чирпан. Завършва Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет „Св. св. Климент Охридски” със специалности „Книгоиздаване” и „Връзки с обществеността”. В продължение на няколко години трупа опит в творческата атмосфера на в. „Стандарт” и сред динамичния екип на в. „Нощен ТРУД”, сътрудничи и на вестници, насочени към женската аудитория. От 12 години работи като ПР-специалист.
Първите поетични опити на авторката в примамливия свят на римите са от ученическите й години. Мария Ганчева е първата стипендиантка на Фондация „Яворов“. Отличавана е в редица национални конкурси за поезия, сред които Националния конкурс за поезия на тема „Несебър”, посветен на празника на града на ЮНЕСКО - 15 август, през 2017 г., организиран от Община Несебър (втора награда), 7-ия Национален поетичен конкурс за любовна лирика "Наздравица за любовта", организиран от Община Асеновград през 2021г. (трета награда).
Мария Ганчева живее и твори в Несебър.
Аз нищо не разбирам от морета,
от кораби, от възли и от пясък.
Пропукват се от самота небетата,
но няма никой. Само аз съм.
Аз нищо не разбирам от морета,
от морски хора и от морски дни.
И точно затова е съвършено:
вълните, заливите, ти.
Аз нищо не разбирам от морета,
от приливи, от отливи и котви.
Но покрай морските човеци,
Господи, обикнах и живота ти.
