Поетът, философ и литературен критик Кръстьо Раленков събра писатели , интелектуалци и приятели на премиерата на своята най-нова книга „Озаглавяване на живота”. Тя, оказа се, е поредно потвърждение, че той категорично е седнал на високия пиедестал на съвременната българска поезия и литература. Неговите стихове са сред най-доброто, сътворено в националната лирика – думи, които се запомнят, поезия със собствено лице и глас. Кръстьо Раленков съвсем не е сред шумните автори, които непрекъснато напомнят за себе си, но за сметка на това стиховете му се изучават в училище и звучат на сцената на най-големия поетичен формат в страната. Срещата с него се реализира по покана на Община Бургас.
Кръстьо Раленков е дълбок и драматичен поет, който се интересува от най-сложните екзистенциални, философски и метафизически въпроси на Битието, Смъртта и Смисъла. Каквато и тема да го занимава,той стига до най-долните пластове, а споменът играе главна роля в неговите произведения. Модератор бе поетесата и преподавател Любов Джунгурова. Тя увлече публиката в дълбоки размисли , умело жонглирайки с интригуващи, задълбочени теми и въпроси.
„Когато планирахме тази среща видях няколко ревюта за книгата, едно от които на Александър Секулов. Последното съвсем затвърди идеята да ви посрещнем, като скъпи гости в Бургас, където ви очаква една публика, която умее да цени добрите автори”, с тези думи Диана Саватева, заместник-кмет „Култура и вероизповедание” приветства Кръстьо Раленков.
Раленков отговори на много въпроси и бяха прочетени знакови стихотворения от новата му книга. Срещата с бургаската публика продължи два часа.
„Знанието е товар, а може би, с годините ни е трудно да го носим, защото отслабва физическото тяло. Неизменно стигаме до равностметката, вървим след спомените си. Не мисля, че степента на вярата ми се е променяла през годините, преди всичко защото ми се струва, че едно от базисните определения на човека е, че е вярващо същество. При вярващия нещата са ясни, той вярва в Бог. Но ако се замислим, атеистът не е много по-различен. При него също става въпрос за вяра, само че в обратното – че Бог не съществува. Разбира се, и единият, и другият опитват да привеждат рационални или интуитивни доказателства в едната или другата посока, но това, което остава неизменно и при двамата, е именно вярата им. С други думи, вярващият и атеистът се различават само по съдържание, не и по форма, а интелектът трябва да заеме неотрална позиция.” . Това сподели по време на разговора философът и поет Кръстьо Раленков.
Според автора поетическият поглед е рефлексът да гледаш нещата, сякаш ги виждаш за първи път. В този смисъл, поетическото светоусещане, изглежда, е частица, напомняне, съхраненост някаква от този изгубен рай на детството или един хубав спомен, среща с природата.
Раленков не скри възхищението си към таланта на десетки българските автори, сред които: Иван Методиев, Камелия Кондова, Аксиния Михайлова, Недялко Славов, Александър Секулов, и много други, като изтъкна, че Бургас винаги е бил голяма школа за поезия.
Кръстьо Раленков е роден през 1965 г. в гр. Панагюрище. Завършва философия в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на поетическите книги “Денят на еднодневката”, “Кислород”, “Смъртта разпитва вече кой си”. Към момента на излизане на настоящото интервю подготвя новата си книга с поезия „Озаглавяване на живота“.
Раленков е носител на Славейкова награда за поезия (2012 г.), наградите “Иван Николов” (2022 г.), “Дамян Дамянов” (2024 г.) и др. Освен поезия, пише разкази и литературна критика. Негови творби са превеждани на немски, английски и арабски език.
