В средата на юни Бургас посрещна своите гости с необичайно високи температури на въздуха и морската вода, характерни за разгара на лятото – климатична тенденция, с която градът, както и много други крайморски зони в Европа, ще трябва да се адаптира. Конкретните измерения на развитието на тези райони са в основата на проекта „Преоценка на климатичната неутралност и качеството на градската среда в европейските крайбрежни градове“.
От 12 до 14 юни партньори по проекта от осем европейски морски и речни града посетиха Бургас, за да се запознаят на теория и практика с търсенето, планирането и прилагането на решения за адаптиране на крайбрежната зона към новата климатична действителност. Участниците в събитието бяха от Норвегия, Белгия, Португалия, Турция, Румъния, Чехия, Хърватия, Италия и България. За добре дошли ги приветства Манол Тодоров, зам.-кмет по спорта и туризма в Община Бургас. Първата им среща се състоя в експозиционен център "Флора", където партньорите по проекта имаха възможност да се запознаят лично с крайбрежния маршрут, който осигурява най-достъпната, приятна и естествена връзка между бургаската Морска градина и кв. "Сарафово".
Изминаването на десетина километра с електрически велосипеди за споделено ползване беше истинско удоволствие, дори и под жарките лъчи на слънцето. Преминаването на маршрута с велосипед беше и най-добрият начин участниците в събитието да се запознаят с топографията, пейзажите и достъпа до района. Подробни научни данни за тази зона, събрани от дронове и специални наземни уреди, бяха представени от доц. д-р Стелиян Димитров, директор на Националния университетски център за геопространствени системи и технологии, и неговия екип. Партньорите също споделиха своята експертиза на терен посредством събирането на предложения за устойчиво планиране чрез ArcGis приложение на телефоните си. Николай Цоцомански, директор на дирекция "Устройство на територията", и Мая Русева, директор на дирекция "Стратегическо развитие", представиха предизвикателствата пред градското планиране и стратегията за климат и енергия на Община Бургас.
Запознаването на партньорите от осем страни със спецификата на бургаското крайбрежие по вода беше осъществено в друг атрактивен етап от програмата – пътуване с корабче до остров Св. Анастасия в Бургаския залив и плаване от острова до пристана на културния и туристически център в рибарското селище Ченгене скеле. На място Родавеста Стюърт, директор на ОП Туризъм разведе гостите в етнографския експозиционен център и им разказа за спецификата на Черно море и характерните за района рибарски занаяти. В края на поредицата от срещи и презентации участниците в събитието обобщиха впечатленията си от вдъхновяващите конкретни примери от Бургас по дългия път за постигане на климатична неутралност.
Партньорската среща беше предшествана от работна среща с местни заинтересовани страни и специалисти, посветена на развитието на крайбрежната зона в бургаския квартал "Сарафово". В културен център „Морско казино“ се проведе дискусия за това как той да се превърне в екологично чист, климатично неутрален и свързан с останалите зони на града. Заинтересовани граждани, архитекти и представители на различни организации изказаха мненията си, систематизираха проблемите, предизвикателствата и възможните дейности с акцент върху проектирането и изграждането на крайбрежен парк в "Сарафово", който да включва иновативни и природосъобразни решения.
Общността от европейски градове по проект Re-Value прекара една вдъхновяваща кратка седмица в нашия очарователен и оживен черноморски град, откривайки, обсъждайки и разработвайки идеи за бъдещото му развитие.
Слънце, море, топъл пясък - те са приветливата страна на климата в крайбрежните райони. Но резките промени във времето, големите количества валежи за кратко време, твърде високите температури в откритите и незалесени зони, свлачищните процеси и промяната на морските течения край бреговете също са предизвикателства, предизвикани от климатичните промени. От подробното изследване на крайбрежните райони и изготвянето на точни планове за развитие до голяма степен зависи дали през следващите десетилетия тези зони ще присъстват на географските и икономическите карти като примери за устойчив растеж.
