Литературната вечер, в която журналистът Слави Томов ще представи книгата "Мислене/Подреждане" на Жорж Перек, ще се проведе на 14 юни от 18:00 часа в Дом на писателя.
„Ние осцилираме между илюзията за завършеното и световъртежа от неуловимото. В името на завършеното ни се иска да вярваме, че съществува някакъв уникален ред, който поначало би ни позволявал да стигаме до знание; в името на неуловимото ни се иска да мислим, че ред и безредие са две думи, еднакво обозначаващи случайността.“ - Ж. Перек.
Тази книга е сборник есета, който заема заглавието си от най-прочутото сред тях и е публикуван след смъртта на толкова известния и така ексцентричен автор.
Присъщото на Перек желание да подрежда и изброява нещата тук се разпростира върху какви ли не области – от собственото му писане, през модата, до начина да подреждаш библиотеката си, оттам до очилата, а от тях – до готварски рецепти, комбиниращи по привидно безброй начини едни и същи продукти.
На някои места сме в дълбокото на литературата, на други таксономичният световъртеж ни захвърля право в социологията на всекидневието, на трети се изправяме пред чисто философска игра с понятия, а другаде сме изумени от някакъв неокачествим жанр, работене с емпирични дреболии – радост, каквато си доставя всеки от нас по различни поводи и в различни мащаби по пътя на най-важната ни задача на този свят: самопознанието.
Есетата представят Перек в пълния блясък на неговата „запазена марка“ писане и ни въртят с различна скорост около един копнеж, признат ето така:
„Толкова изкусително е да поискаш да разпределиш целия свят според един-единствен кодекс…“.
Жорж Перек е роден на 7 март 1936 г. в Париж, Франция, в еврейско семейство на емигранти от Полша - Ицек Перек и Сирла Шулевич. Баща му загива като войник в началото на Втората световна война, а майка му е депортирана и загива в Аушвиц по време на Холокоста. Тяхната смърт оказва значително влияние на творчеството му. Отгледан е от роднините им.
От 1955 г. започва да пише за списанието „Нувел Ревю Франсез“. Следва история и социология в Сорбоната. В периода 1958 – 1959 г. служи в армията като парашутист. След уволнението си от армията, през 1960 г., се жени за Полет Петра. Прекарват една година в Сфакс, Тунис, където тя работи като учителка. През 1961 г. започва да работи като архивист и библиотекар в научноизследователската лаборатория по неврофизиология към болница „Сейнт Антоан“.
Първият му роман, „Вещите: Една история от 60-те г.“, е публикуван през 1965 г. Историята в него е почерпена от преживяванията по време на престоя му в Тунис. Той е удостоен с наградата „Ренодо“ за най-добър първи роман.
През 1967 г., след срещата си с писателя Реймон Кьоно, се присъединява към групата „Улипо“, което оказва донякъде влияние на творбите му, предимно в липограмния роман „La Disparition“. Същата година е издаден романът му „Спящият човек“. През 1975 г. той е екранизиран в едноименния филм.
Най-известната му книга, романът „Животът. Начин на употреба“, е публикуван през 1978 г. За нея получава наградата „Медиси“, което му позволява да напусне работата си и да се посвети изцяло на писателската си кариера. Книгата е определена от вестник „Монд“ като една от 100-те книги на 20 век.
Известно време живее и твори в Университета на Куинсланд, Австралия, където работи върху незавършения си роман „53 дни“.
Заклет пушач, след завръщането си от Австралия се разболява тежко. Жорж Перек умира от рак на белия дроб на 3 март 1982 г. в Иври сюр Сен.
