*В изложбата, която е вдъхновена от пандемията, участват ректорът на НХА - проф. Георги Янков, и художественият критик проф. Свилен Стефанов
Дните на македонската култура ще бъдат открити на 9-ти юни от 17:00 до 19:00 часа в Културния център „Морско Казино“ с изложбата „Предизвикателства и посоки“. Експозицията е част от проекта „Свързване“ на Културен информационен център на Република Северна Македония. Две филмови прожекции ще продължат програмата на 10-ти и 11-ти юни от 21.00 часа на сцена “Охлюва”.
Изложбата съдържа художествени творби, подбрани специално от дванадесетте съвременни автори, които представят техните възгледи и предизвикателства в периода на пандемията от КОВИД-19. Доколко този глобален проблем променя начините на мислене у авторите и тяхната посока в творчеството. Като отговор на тези въпроси, всички поотделно, направиха селекция на свои произведения и се опитаха чрез тях да представят нашето време и нашата индивидуална уникалност.
В изложбата са включени автори, които са от Република Северна Македония, но които живеят и работят в България – Иво Пецов, Мариян Дзингаров - Дзин от Струмица, Марияна Иванова от Виница, Перица Георгиев – Пепси от Скопие, Атанас Ботев от Скопие, Хари Дудески. Тук са творбите и на художника и поет Роман Кисьов от София, който в миналото е осъществил многобройни сътрудничества с македонски автори най-често на полето на поезията. Художниците и професори в Националната художествена академия Свилен Стефанов, Росен Тошев и Георги Янков от София също така се включиха със свои творби.
Македонският художник от Битоля Димитар Христов също е изпратил свои творби от Берлин.
Освен художествените произведения, авторите са записали и своите мисли в няколко изречения като допълнение на визуалната част.
Марияна Иванова представя творби, създадени специално за изложбата. Тук е нейната експериментална графика в три части, назована като „Дисекция на майката“, където прави заемки от историята на изкуството и силуета на „Голямата майка“ от неолита.
Перица Георгиев – Пепси създава своите рисунки, докато е на болничното си легло и се лекува.Болестта е отровила тялото му, но творческият дух се е запазил. Неговите думи по този повод са:„Болестта е влак от прожекции и спомени, минало, най-различни състояния… Life review.“
Атанас Ботев - богатото въображение е създало многобройни съчетания от форми и образи в рисуваните с акрилни бои картини.
Той споделя: „Кризисните ситуации винаги пораждат вътрешни и външни конфликти у една личност, а един от най-добрите начини за справяне с такива състояния е творчеството, което в своята природа е терапевтично.“
Мариян Дзин е нарисувал празните места на нещата, които някога били там, а сега е останало само тяхното отсъствие. Отсъствието е главната тема в последните му творби, създадени за тази изложба. „Това отсъствие се изобрази и върху моите платна чрез празнината и неконкретни форми, като спомен от едно друго съществуване.“
Димитар Христов е изоставил човешката фигура, изоставил е може би и човешката суета, защото тази криза го накара да се завърне в едно македонско планинско село директно от Берлин, където живееше доскоро. Неговите думи илюстрират това:„Отдалечих се от множеството хора, привлече ме природата. В това време само искам да отхвърля зависимостта.“
Ана Лазаревскани пита: „Какво оставяме на следващите поколения с решенията, които вземаме днес?“ В тази изложба се представя като автор на две фотографии: „Тишина“ и „Съвместност“. На тях ясно се вижда едно връщане към чистотата на детството и тишината на природата. Тя обръща поглед към положителния възглед и възвръщане към човешкото у човека, чрез взаимни чисти взаимоотношения.
Хари Дудески представя дигитални графики, които са пропити от някакво меланхолично чувство, тишина и отчуждение. Към темата той споделя следното:„Живеем въввреме, в което човешкото съзнание има нужда да се променя на много нива.“
Роман Кисьов участва с творбите „Маска“, „Звезда“ и „Яйца на феникс“, в които прави естествената връзка с неговата поезия. Той използва изчистени образи и силуети, които се превръщат в знаци и в тях те пазят шифъра и тайната на неговото изкуство.
Неговите думи към темата на изложбата:„Самияттворческиакт е вечепредизвикателство, особеновъввременакриза.“
Свилен Стефанов представя „Три глави в стъклена витрина“.Заглавие, което използва за две свои картини и „Две говорещи глави“. За неговото изкуство е трудно да се говори, освен ако той самият не го направи, защото в художественото му творчество има много от интелектуалния му потенциал като изкуствовед. Той използва изразния език на абсурда, парадокса, изненадата…
Той по повод темата е кратък: „Пандемията е свързана с внимателното вглеждане в собственото творчество и предчувствията ми за личностна и социална алиенация.“
Росен Тошев е използвал фокуса на фотоапарата, в който влизат семейства в домашната им среда. В кадрите се забелязват различни предмети от бита, детски играчки и на преден план усмихнати или замислени лица на домакините и децата, които най-добре се чувстват в своя дом, без разлика дали той е богат или беден.
По повод участието си в изложбата, той е написал: „Затвореността в тези условия е немалко предизвикателство. Време за семейство...“
Георги Янков през тази 2021 година създаде светещи обекти, като използва неонови лампи, поставени върху метална основа. Две от най-новите му произведения са включени в изложбата. В неговите думи, по повод изложбата, се съдържа и отговорът за мотивите, които го накарали да ги сътвори: „Произведенията са провокирани от световната пандемия, която накара човечеството да се замисли върху основни ценности и да преосмисли консуматорско си поведение.“ Неговият творчески език е изчистен, силен и въздействащ, както би се очаквало от доказал се специалист, занимаващ се с визуална комуникация и плакат.
Иво Пецов:„За тази изложба избрах моите произведения от миналата, 2020 година - „Ограниченият създава себеподобия, от които бяга“, „Чехълче върху релсите“ и „Глух поздрав от дистанция“. Те са част от няколко платна от 2020 година, които бях посветил върху съвременния ни глобален проблем. “
